Гадамес

Едно от уникалните селища в света е Гадамес. От древни времена носи името „Перла в пустинята“. Разположен е в югозападната част на Либия в близост до границата с Алжир и Тунис. Първите сведения за Гадамес датират от римската епоха, когато селището е известно като Cydamus – укрепен град, създаден около 1 век пр. Хр. През VII в. тук се заселват араби и населението приема исляма. Градът играе важна търговска роля в Сахара до XIX век.

Гадамес е град-оазис, изграден сред палмовите дървета насред пустинята от робите на седем благородни берберски клана.

Къщите са построени традиционно близо една до друга. Погледнати отвисоко те наподобяват пчелна пита. Архитектурата им е вертикална. Приземният етаж се използва за съхраняване на различни вещи за дома, следващият е за семейството, а най-отгоре се намират откритите тераси. Улиците на града са в буквален смисъл лабиринт от коридори. Голяма част от тях са покрити, защото над тях са построени къщите на местните жители. Светлина влиза от тесни отвори, гледащи към небето, разположени на всеки 50 стъпки. Отворите са малки, за да не позволяват на пясъчните вихрушки да проникват в тях и да засипват коридорите. През нощта само на някои от ъглите са закачени факли.

Материалът, който е използван при строителството е кирпич. Той изолира и предлага прохлада,  дори в най-горещите дни, когато температурите достигат до над 50⁰ С.

Националното облекло на мъжете е „джелеба“- черна дреха, под която се препасва пояс. Жените ходят с фереджета, от които могат да се видят само очите, носът и устата им. Според древните обичаи на този град трябва да се избягва всякакъв контакт между мъж и жена, когато не са от едно и също семейство.  Ето защо жените не слизат на улицата.

Те имат свои пътища. За да се придвижват из целия град, използват покривите. Това е плетеница от пътеки, корнизи и тераси, преминаващи от една къща в друга. Специално изградени структури покриват пространствата между къщите, създаващи почти тайна мрежа от проходи. Децата също имат право да вървят върху покривите, но този път е абсолютно забранен за мъжете. И в миналото и сега жените използват покривите като наблюдателници, от които гледат кога се завръщат съпрузите им от пустинята.

Там, горе, жените устройват свой ежедневен пазар. Той започва рано сутрин, преди терасите да са се нагорещили от слънцето. Освен че продават стоката си, както на всеки нормален пазар, на покривите жените се чувстват сигурни, че до тях не достигат мъжки погледи и обикновено свалят фереджетата. В редките случаи, когато на жените им се наложи да се движат по улиците-коридори, те са придружени от слугините или мъжете си, но винаги са забулени.

Гадамес е много известен като туристическа дестинация, но чужденците са нежелани. Жителите му охраняват ревниво града си от туристи, тъмни сили и крадци. На много места, пръснати в различни части на градчето, са поставени „капани“ за неканените гости. Дърводелци са монтирали скрити греди, които са на височината на челото на вървящия човек. Местните жители знаят за тези скрити капани, но всеки нов посетител на града може силно да се удари, ако реши необезпокоявано да се разходи.

Гадамес е населяван от около 7000 души, главно туареги. Това е берберско племе, което се препитава от пустинята. В превод от арабски туареги означава „изоставен“.

През 70-те години на миналия век либийското правителство финансира построяването на нови къщи извън крепостните стени и голяма част от населението се премества в нови домове. През лятото обаче в Старият град отново започва да кипи живот, тъй като старите постройки са по-добре пригодени за тежките условия на пустинята. За жителите на Гадамес най-големият празник е рамазан-байрам. Приготовленията за него започват много преди да настъпи. В продължение на 28 дни от 5 часа сутринта до 7 часа вечерта не е позволено да се яде, да се пие вода, а на жените да работят и да не приемат по никакъв повод лекарства.

В 7 часа вечерта всички се прибират по домовете си и си устройват пиршество, за което са спестявали пари месеци наред. Късно през нощта се организира втора празнична вечеря и гуляят продължава до сутринта.

Древното минало на града, запазено в архитектурата и в националните обичаи на местните жители са причината през 1986 г. Гадамес да бъде вписан в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.