Нестинарството – един от най-древните езически обичаи

Нестинарството е един от най-древните езически обичаи, съхранен по нашите земи. Културно наследство от траките, които почитали Слънцето като бог и вярвали в безсмъртието.  Чрез огъня нестинарите осъществявали духовната връзка между боговете и хората.

През вековете нестинарството се превръща в уникална смесица от езически традиции и православни вярвания. Обичаят включва танцуване с боси крака върху тлееща жарава. Според някои автори наименованието нестинари произлиза от гръцкото „анастеназо“ – възклицавам, дишам. Играейки нестинарите издават викове „вах“, „еeeх“ или „иииих“.

Религиозният ритуал обикновено се извършва в деня на Св. Св. Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). По време на церемонията иконите на Св. Св. Константин и Елена се изнасят тържествено от параклис (конак – където иконите се пазят целогодишно) в съпровод на тъпан и гайда. Освещават се на аязмото (извор), където водата се счита за лековита. Играе се хоро, шествието обикаля цялото село, след което нестинарите се прибират в параклиса. Там нестинарите прекарват времето до вечерта. Подготвят се за ритуала  слушайки биенето на тъпан и танцувайки, носейки свещени предмети – икони, кърпи, кандила.

На площада е запален огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване започва да се разстила  жаравата, с форма на Слънце, което ни връща към нашите предци – траките. Първи в нея пристъпват най-дългогодишните нестинари, които преди това са обиколили жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. След навлизането на нестинарките започва истинският танц. Те пресичат жаравата леко стъпвайки, танцувайки върху  въглените и викайки. Всички държат украсена с цветя икона на Св. Св. Константин и Елена. Понякога играейки те разпръскват жаравата, изпадат в транс и правят предсказания, това тайнство носи името „прихващане“.
Танцуването върху жарава се предава по наследство. Главният нестинар предава силата на духа и уменията си на останалите. След танца нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. В това се състои най-голямата магия на нестинарството.

На четвъртата редовна сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО в Абу Даби, Обединените арабски емирства (30 септември 2009), нестинарството бе обявено за световно нематериално културно наследство. Със специален проект “Нестинарството – послания от миналото” пред участниците в сесията бе представена древната практика на ритуалния танц върху жарава в деня на Св. Св. Константин и Елена, запазена до наши дни в село Българи в региона на Странджа.