Северен централен район

SZRСеверният централен район включва областите Велико Търново, Габрово, Русе, Силистра и Разград. В района има 36 общини.

Площта на района е 14 974 кв. км и обхваща 13,5 % от  територията на страната. Районът граничи на север с Република Румъния, на изток със Североизточния район, на юг с Югоизточния район и на запад със Северозападния район.

Река Дунав, която е северна граница, има изключително  важна роля за интеграцията на регионите от Източна Европа в единния пазар на Европейския съюз.

През територията на района преминават трансевропейски коридор № 9, а по северната граница на района, по река Дунав- транспортен коридор №7.

stzrТук се намират безмитна зона Русе и Дунав мост 1. На територията на района функционират няколко пристанища с национално и  международно значение – Русе, Свищов, Тутракан и Силистра. Най-голямото българско речно пристанище е Русе, което е разположено на важния комбиниран кръстопът на паневропейски транспортни коридори № 7 и № 9.

На територията на района има две летища: летище Горна Оряховица и летище Русе (което в момента не функционира). Летище Горна Оряховица е международно и се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка.

Към 31.12.2012 г. броят на населението на района е 844 511 д., – 11.6% от общото население на страната.

Средната гъстота на населението в Северозападния район е 56,4 д./кв.км и е по-ниска от средната за страната (65.6 д./кв.км).

Степента на урбанизацията за 2012 г. е 66.6% и е под-средната за страната (72.5%).

Градовете на територията на района са 39.

Единственият стохиляден град е Русе, с население 148 104 д. Населението на останалите областни градове е съответно – Велико Търново (60 757 д.), Габрово (57 606 д.), Силистра (36 613 д.) и Разград  (33 244 д.).

Главните урбанизационни оси са София/Плевен – Русе и Плевен – Велико Търново – Шумен/Варна и меридионалната Русе – Велико Търново – Габрово – Казанлък – Стара Загора – Хасково – Кърджали – Маказа, която ще има продължение на север Русе – Гюргево – Букурещ.   Второстепенните  оси  на урбанистично развитие са Русе – Разград – Шумен/Варна и Силистра – Добрич/Варна.

Икономическата активност в Северния централен район е една от най-ниските в България. Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в района e 50,1 % през 2012 г. и е под средната за страната (51,3 %).

Коефициентът на безработица се увеличава – 14.3% за 2012 г.

Стойността на произведения брутен вътрешен продукт (БВП) по текущи цени за Северния централен район за 2012 г. възлиза на 5 865 млн. лв. (данни на НСИ). Районът формира 7,8% от БВП на страната.

Структурата на брутната добавена стойност на района се характеризира със силен превес на сектора на услугите, където се формира 57,87 % от съвкупната добавена стойност в СЦР. В сектора на индустрията се произвеждат 32,72 % от регионалната добавена стойност, а приносът на сектора на селското и горско стопанство е едва 9,41 %.

В структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната, Северният централен район е на пето място с относителен дял 3,69 % от всички ПЧИ за България.

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

Post Tagged with

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Защита от спам. Моля изчислете: * Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.

CommentLuv badge

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.