Туарегите – рицарите на пустинята

Туарегите са малобройна общност от едва един милион души, които обаче са разпръснати на територията на шест различни държави. Населяват обширна част от Южен Алжир и са съсредоточени около централно Мали, Буркина Фасо, най-северната част на Бенин, Нигерия и половината от Нигер. В Сахара, където е съсредоточена най-голяма група от туареги, те са известни като „сините хора“ заради синия цвят на тюрбаните, с които мъжете забулват лицата си.
Високи и със светла кожа, мъжете се забулват още с влизането си в пубертета, като някои твърдят, че това ги предпазва от злите духове, които се вселяват в човека през устата. Освен това, забуленото лице на мъжете се смята за привлекателно за жените. Затова и има няколко различни типа тюрбани. Това е единствената мюсюлманска общност, при която мъжете забулват лицето си, а жените-не.

Името „туареги“ е от арабски и означава „изоставени от бога“, защото те доста късно са приели ислямската религия и все още проявяват известни различия от общоприетите вярвания. Жените не покриват лицата си и вземат дейно участие в семейните дела, а туарегските семейства обикновено са моногамни. Туарегите се отличават и с това, че предават наследството и рода си по майчина линия.Произходът на тази нетипична за ислямизиран народ практика вероятно се крие в желанието на туарегите да опазят расата си чиста. Социалните правила на туарегите не позволяват женитбата между жена и мъж с по-нисък социален статус. Тъй като родът върви по майчина линия, тази традиция предпазва Имошарските и Имрадски родове от кръвосмешение с чернокожи.  Дали в резултат на тази практика или като част от причината за нейното въвеждане, в туарегските общества жените са високо почитани. Традиционно докато мъжете се занимават с търговия и отглеждане на животни, жените туареги се отдават на изкуство, музика и поезия.